Декларация за дружествата, неизвършвали дейност през 2017г. - краен срок за подаване в Търговския регистър: 31.03.2018г.

На основание на чл. 92 ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.

Съгласно чл. 38 ал. 9 т. 2 от Закона за счетоводството предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период декларират това обстоятелство с декларация, която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година. За всички търговци, които не са извършвали дейност през 2017г., крайният срок изтича на 31.03.2018г.

Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството може да се представи за обявяване със заявление по образец съгласно приложение  Г2 или  Г1 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г.

Към заявлението се прилагат:

– Декларация по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството в свободен текст;

– Декларация по чл.13, ал. 4 от Закона за Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ);

– Адвокатско пълномощно (ако заявяването е от упълномощен адвокат).

Следва да се отбележи, че т.к. с декларацията по чл. 38 ал. 2 т. 9 от Закона за счетоводството не се представя годишен финансов отчет, заявител не може да бъде съставител на финансов отчет. Заявител може да бъде само представляващият съответното лице или упълномощен от него адвокат съгласно Закона за адвокатурата.

Примерен двуезичен текст на Декларация по чл. 38 ал. 2 т. 9 от Закона за счетоводството:

Decl_38_2_9_BG_ENG

Във връзка с прехвърлянето на търговско предприятие и на дружествени дялове са утвръдени нови образци на декларации

Със заповеди на министъра на правосъдието и министъра на труда и социалната политика са утвърдени образци на:

  • Декларация по чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 15, ал. 4 от Търговския закон;
  • Декларация по чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 129, ал. 1 от Търговския закон.

Заповедите и декларациите могат да бъдат намерени на следния линк:

http://www.brra.bg/ContentManagementView.ra

По-долу ще намерите двуезични (български и английски) варианти на утвърдените образи:

Decl_16_BG_ENG

Decl_129_BG_ENG

 

Кратък преглед на някои от измененията в ГПК, приети със Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обнародван в ДВ бр. 86 от 27.10.2017г..

Измененията, извършени със ЗИД на ГПК от 27.10.2017г. , влизащи в сила на 31.10.2017г., са съществени и касаят връчването на книжа и съобщения, държавните такси, дължими както в общото, така и изпълнителното производство, и отделно са извършени редица реформи и в самия изпълнителен процес.

В чл. 47 ГПК са приети изменения във връзка с връчването на книжа и съобщения, като е въведено задължение за извършване на поне три посещения на адреса на ответника, посочен по делото, като най-малко едно от посещенията следва да бъде в неприсъствен ден, а също така е засилено служебното начало във връзка с установяване адреса на ответника.  Предвидено е връчване по местоработата, по местослуженето или съответно мястото за осъществяване на стопанска дейност.

Съществени изменения са приети и по отношение на държавните такси, дължими при съединяване на искове, както и таксите, дължими по изпълнението.

С оглед на многото случаи на образувани изпълнителни производства срещу длъжници, които искат да погасят задължението си, пресъдено по влязло в сила решение или по заповед за изпълнение, но не могат поради липсата на данни за сметка на кредитора или за начин, по който да погасят задължението си, са приети изменения в чл. 127, чл. 236, чл. 410 ал. 2 и чл. 412 ГПК, с които е въведен задължителен реквизит на исковата молба по осъдителен иск, съответно на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, на съдебното решение и на заповедта за изпълнение, а именно: банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми, или да се посочи друг начин за плащане.

В заповедното проиводство е въведена процедура при изпълнение в срока за доброволно изпълнение, като длъжниците, които са изпълнили изцяло или частично в срока за доброволно изпълнение, посочен в заповедта за изпълнение, могат да подадат възражение, към което следва да приложат доказателства за изпълнението. Предвидена е възможност за подаване на възражение по отношение на разноските, ако длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането.

Многобройни са измененията в изпълнителното производство, като същите касаят местната компетентност за образуване на изпълнителни дела, възможностите за обжалване действията на съдебния изпълнител, таксите, дължими в изпълнителното производство, определянето на началната цена за публична продан и др. Нововъведен е принципът за съразмерност на обезпечителните мерки и изпълнителните способи в изпълнителното производство, като при неспазването му е разширена отговорността на съдебните изпълнители по чл. 441 ГПК.

Във връзка с все по-широкото приложение на електронните документи и електронните подписи е регламентирана възможността за извършване на електронен запор върху вземане по сметка в банка, както и е предвидено провеждане на електронен публичен търг.

Налице са изменения във връзка с изпълнението спрямо ценни книжа, собственост на длъжника, които следва да доведат до по-широко приложение на този начин на принудително изпълнение. Досегашната уредба водеше до невъзможност за изпълнение по отношение на поименни налични ценни книжа, т.к. обезсилването на ценни книжа по чл. 560 ГПК беше предвидено само по отношение на ценни книги на заповед.

С чл. 517а ГПК е предвидена възможност за изпълнение върху обособена част от предприятие, а в чл. 518а ГПК е регламентирано изпълнението върху права и обекти на индустриална собственост на длъжника. С изричното въвеждане на посочените институти са запълнени редица празнини в действащото законодателство.